В момента седя в един много приатен бар-ресторант на летището в Истанбул, което се казва Greenport. Преди час кацнах и доста обиколях терминала в търсене на контакт за лаптопшс, но тц – няма. За щастие скитайки нагоре надолу в този лабиринт забелязах една бойна група от 20-тина човека насядали с лаптопи и след кратък шпионски анализ открих контактите скрити в храстите… Не се бъзикам просто има декоративни храсти и контатките са прикрити там (защото са доста а така не се набиват на очи). И така сега си седя и хрупам една здравословна салата, охлаждам се с Diet Coke (Cola Light) с много лед (нямат ли климатици тия на това летище!?) и се подкрепям с едно не особено добро еспресо за 6 часа висенете до следващия полет до Jakarta, Indonesia. Самият полет ще е бая здрав – 13 часа и 10 000км.
Второто съществено нещо за това заведение е че има една лепенка скрита по средата на менюто с информацията за безплатно WiFi. Паролата обаче не работеше и питах един човечец до мен дали при него работи. Горкияt от 3часа e седял и циклел без да знае за инфото и направо се изчерви от яд. Life sucks какт знаем. В крайна сметка взех новата парола от един барман и ето качих малко снимки от летището.
Станал съм в 4 сутринта. Сега е 9 вечерта. Следвачият полет в в 11:30 и каца 6 часа следобед на следващие ден. Голям път, голямо нещо.
-
- Аз в свещенното заведение
-
- Аз
-
- Червени телефонни кабинки? – Това да не е Англия?!
-
- Яко локуми!
-
- Много яко локуми!
-
- Разни работи
No related posts.
